Епохата на късната древност представлява исторически кръстопът на срещата между националната култура и възходящия и процъфтяващ християнски живот и вяра.

В рамките на тази среща откритата християнска истина трябваше да предпази многобройните си последователи от практиките на националния свят, като идолопоклонство, суеверия и, общо взето, обичаи, които отразяваха греховни и далечни от християнския живот състояния.

Някои от тях бяха магията с нейните практики, както и ролята на демоничните сили в тях. Настоящото проучване представя по особено систематичен и аналитичен начин записа на тоталната борба на християнския свят на Запад, през късната древност, срещу магията и демоните.