Ако "модерността" предполага изобретателността на едно общество, докато оформя бъдещето си, болницата се оказва идеалното място и институция, която я изразява и реализира през времето.

Началото на модерната й еволюция съвпада с разцвета на европейското Просвещение, позитивизма и социалния хуманизъм, от XVII век насам. С новите разбирания за ролята на "модерната" болница, лечението спира да се счита за обект на "милосърдие" (charité) и става част от функционирането на социалната "грижа" (bienfaisance).

Достиженията в медицината, природните науки и строителната техника и технологии, приносът на енциклопедистите от Просвещението, диалектическите конфликти между запазването на остарели стереотипи и търсенето на модерни модели, целенасочените информационни пътувания, междудържавните обмен на идеи и знания, циркулацията на съответни публикации, всичко това изведе нови подходи към болниците, които бяха предвестници на уникална творческа тенденция и продължителност до днешен ден.

И все пак, болницата често е била и невъзприемано място и институция. Символични и идеологически настойчивости, фаталистки и мистични предразсъдъци около "болестта", причините и носителите й допринасят за това недоразумение. Понякога, липсата на естетически интерес засилва подобна негативна представа в обществото и сред потребителите й. Освен това, присъствието й неведнъж е било свързано с критерии и цели, чужди на основната й роля, или дори с възприятия за законодателната предимство на технологичното й оборудване.

Съответно, болничната среда се възприемала като отчуждаваща и "стерилизирана", а потребителите й по дефиниция уязвими, покорни и пасивни. Но извън вариациите в дългата история на болницата, все повече се появяват интелигентни примери за възстановяване на една напълно хуманизирана функция, визия и мащаб.

В днешно време специално, съществува тенденция за интегриране на болницата в мрежа от допълнителни градски услуги, така че да се разширява и децентрализира утвърдената й функция, отдалечавайки я от стерилни функционалистични, технократични и в крайна сметка стереотипни подходи.

Изследването на Константинос Ксантофулос обобщава еволюционния път на "модерната" болница като последица от по-горе споменатото, между стагнацията и прогреса, стереотипа и модерността. Той се опитва по-специално да отвори една глава за приоритетното значение на архитектурата, особено там, където болницата се съчетава конструктивно с идеи и действия, които подчертават функционалната й стойност и социалния й принос: т.е. във всякакви пресечни точки на архитектурата с медицината.