Литературата не е само изкуство на писането. Както всяко изкуство, тя е едновременно игра. По-малко или повече 'сериозна', в зависимост от намеренията на автора. Еммануил Роидис, остроумен и култивиран писател, и дори над средния читател на неговото време, с характерна обсесия, придава на текста си игра на словото.
Изкривени цитати, манипулирани препратки, двусмислени грешки, анаграматизми и литературни кражби плетат гъста интертекстуална 'подмяна', която изгражда втори, многократен текст за четене. Този втори текст обогатява с различно, често неочаквано съдържание първоначалния и, чрез заплетени пътеки, в крайна сметка поставя (фил)читетелят в желаната, но и трудна позиция на автора.
Ставрос Критиятос, учен писател, който е отличен за своето упорство в интертекстуалните удоволствия, по примерен начин разкрива, регистрира, оценява и излага в настоящия том всички сложни паратекстуални техники и трикове, всички скрити находища на играливия рои́деев език, като тези, които той самият изключително точно определи в Папеса Йоанка като 'шкафчетата на своето мнение'.
