Ученикът и приятел на великия метафизичен философ от Елеатската школа Парменид, Зенон Елеат (495 пр.н.е. - 435 пр.н.е.), е изключително диалектичен философ с област на действие проблеми на пространството, времето, движението и битието.

Зенон защитаваше своите позиции с помощта на формалната логика, пренебрегвайки данните на опита. С логическите си аргументи той водеше събеседника си в мрежа от противоречия. Методологията на Зенон започваше с анализа на позициите на противниците му и продължаваше с помощта на аналитичния метод на учителя му, Парменид, опровергавайки техните възгледи чрез безкрайна редукция.

Безкрайната редукция направи Зенон известен с парадоксите си, с които искаше да покаже, че Битието е единство и стационарност, докато Не-битието е многобройност и движение. Битието, отсъствието на движение, се основава на четири аргумента (парадокси). Ядро на всичките четири парадокса е разширението на обичайната събиране на крайно количество добавящи числа до безкрайно множество, според правилата, които важат за крайното множество.

[Извадка от текста на предговора]