Като важно събитие за математическата общност трябва да бъде приветствано издаването на втория том на Събранието на Паппус от Александрия, с превод и коментари на mathematician Ευάγγελος Σπανδάγος, в поредицата на древните математически текстове на издателство "Аίθρα".

Паппус, който процъфтявал в Александрия около 300 - 350 г. сл. Хр., е един от последните велики геометри на гръцката традиция.

В "Събранието" си, което се състои от осем книги и вероятно е написано около 320 г. сл. Хр., Паппус не просто коментира важни геометрични проблеми, а запазва решенията, предоставени от по-стари математици, като същевременно представя свои собствени подобрения на тези решения и в крайна сметка формулира нови собствени решения.

Поради тази причина неговото произведение, което се е запазило в единствено византийско ръкопис от 12-ти век, гръцкия Ватикански кодекс 218, представлява буквално съкровище от исторически данни за древната математика и тяхното наследство в средата на четвъртия век.

[...] (от предговора, Мάρω К. Παπαθανασίου)