С публикуването на настоящия четвърти и последен том приключва изданието на "Събранието" на Паппус от Александрия, с превод на новогръцки и коментари от mathematician Евгений Спандагос, в серията на древни математически текстове на издателския дом "Айтра".

Колко важно събитие за математическата общност представлява завършването на това издание, произтича от значението на делото на Паппус. Паппус, който е процъфтявал в Александрия между 300 - 350 г. сл. Хр., е един от последните велики геометри на гръцката традиция.

В "Събранието" си, което се състои от осем книги и вероятно е било написано около 320 г. сл. Хр., Паппус не просто коментира важни геометрични проблеми, но съхранява решенията, дадени от по-ранни математици, представяйки едновременно свои собствени подобрения на тези решения, и накрая формулира нови свои решения.

По тази причина делото му, което е оцелело в едно единствено византийско ръкописно произведение от 12-ти век, гръцкият Ватикански кодекс 218, представлява буквално съкровище от исторически данни за древната математика и тяхната традиция в средата на четвърти век.

(от предговора, Маро К. Папатанасий)