Историята без фантазия е стерилизирана история, твърди в събраните есета в това важно произведение водещият френски историк Жак Ле Гоф.

Той задълбочава изследването на нова интерпретация на средновековната история и изследва фантазията и колективните представи на средновековното общество в периода от 5-ти до 16-ти век. Ле Гоф обяснява защо фантазията е многозначна и трудно определима концепция.

Той се връща към литературното и художественото производство на средновековните времена, за да подчертае основната роля на фантазията в личното и колективно несъзнавано. Изследва взаимовръзката й с понятията представление, идеологическо и символично.

Започвайки от понятието за удивителното като система за четене на свръхестественото, развива основни теми, като средновековното време и пространство, отношенията между учената култура и народната култура, и мечтите, които представляват ключова точка между културата на духовниците и народната култура.

Пространството на горите и феодалните имоти, местата на работа и социална практика, пътуванията в отвъдното, хранителните и облекловите кодекси, телесната и мечтателната фантазия, начинът, по който средновековният Запад проектира в тях страховете и желанията си, съставляват компонентите на очарователната вселена, която ни предлага с анализите си Ле Гоф.

[Извадка от текст за представяне от издател или издание]