«Тази ретроспекция, която изследва политическите, социалните, художествените и духовните прояви на новия елинизъм, естествено, е поставена в рамките на политическата и военната история на последните векове на византийската държава.

Само последните драматични събития се описват донякъде подробно, особено тези, свързани с Константин XI Палеолог, тъй като той е тясно свързан с паметта и изобщо с идеологическия свят на новата гръцка нация; той е връзката, която обединява средновековния с новия елинизъм.

Константин съзнателно се стреми към възстановяване на държавата, въплъщава идеята за новия елинизъм, както я е формулирал неоплатоническият философ Георгиос Гемистос и особено неговият ученик Висарион, както и със сигурност и други от техния кръг. Затова изтъквам и акцентирам върху фигурите на всички тези предшественици.

Периодът на ранната нова гръцка история е много бурен. Неговият голям и драматичен панорама е съставен от едната страна от идеите на един стар свят, които залязват, повличайки в падението остатъците от византийската империя, а от другата - от отчаяните викове и политико-социални проповеди за спасението й, които се давят в объркването и грохота на развалините, както и от новите художествени и духовни тенденции, които предвещават зората на един нов, обещаващ свят.

[Извадка от текста на предговора на изданието]