Присъствието на две толкова различни поеми в настоящата книга, написани от двама толкова различни поети, би могло да бъде случайно, т.е. произволно - но не е, мисля.

Освен факта, че двете поеми произхождат от и в две конкретни места (които също се различават коренно), има нещо още, което ги свързва - поне по някакъв начин: това, което се случва с заглавията им.

Поемата на Кариотаки имала „крайно заглавие“, в автограф, който вероятно е загубен, Провинция - изглежда, че поетът е искал (права, бих казал) текстът му да се отнася не само до конкретно географско място, но и до политико-социална категория на населени места.

Сикелианос е заключил заглавието на поемата си в кавички: „Света Пътека“; така текстът се отнася не само до Светата Пътека на Атика, но и до категория от житейски-психически преживявания, които водят до окончателно откритие, подобно на това, което е ставало в „Светилището на Душата, в Елевсина“.

Както и да е, двете поеми, Превеза на Кариотаки и „Светата Пътека“ на Сикелианос, се включват - по различни причини - в най-значимите достижения на новогръцката поезия от 20-ти век.

[Извадка от текста на задната корица на изданието]