Есеистичното творчество на Оруел – за много от тях също толкова интересно, колкото и литературното – включва текстове на политическа, социална и литературна критика, мнения за езика и културата, портрети на литературни и други личности.

В текстовете на това издание, написани всички през бурното десетилетие на 40-те години, Оруел, с характерната си проницателност и политическа почтеност, се отнася към тенденции и явления от своята епоха (развращаване на езика, „национализми“), към събития, които е наблюдавал отблизо (Испанската гражданска война), към политически и литературни фигури на 20-ти век (Ганди, Мусолини, Кайслер, Х. Дж. Уелс), без да се колебае да влезе в противоречие с доминиращи мнения за личности, ситуации и събития.

„... партийните функционери, които постоянно повтарят едни и същи думи, не са далеч от добре регулирана машина. Може гласът да идва от гърлото им, но умът им остава по същество неучаствал, тъй като дори думите, които използват, не са избрани от тях. [...] Те са малко като вярващия, който може да пее в църквата химн, без дори да знае или да следи съдържанието му.“