Бедната Рахил, бледа, с неизлечими сънища, се лекуваше сега сред черните дървета, както слепец, който с флейта кара тъгата да цъфти, или както детските играчки, които един ден изчезват внезапно, сякаш детето ги е взело със себе си - докато умираше, с мъка, в мъжа.