В настоящото изследване се опитва да се открие силата и стойността на използването на приказките, народни или написани от съвременни литератори, в контекста на Критичната Педагогика, откроявайки, разбира се, точките на съвпадение между Изкуство и Педагогическа наука и начина, по който те могат да се комбинират, в полза на активното трансформационно – освобождаващо учене.

Първоначално се прави ретроспекция на движението на Критичната Педагогика и се споменава за основните ѝ теоретични позиции и най-значимите ѝ представители, които с творбите си повлияли на съвременната педагогическа мисъл.

След това се опитва да се изследва начинът, по който едно многовековно и вечнозелено по стойност и присъствие разказно жанр на устната народна традиция, като приказката, може да бъде използвано в образователния процес, в контекста на критичното възпитание.

Посочват се примери за начини на креативна учебна употреба на приказките, докато по-систематично е използвана приказката за Снежанка, в контекста на учебна намеса, която се занимава с чувствителната тема на половите роли.

Също така става ясно как, вътре в едно на пръв поглед просто разказно жанр, като приказката, могат да се предоставят поводи за съществени, конструктивни и плодотворни обсуждания на теми, които засягат деца и тийнейджъри.

В същото време се откроява разнообразието и многозначността на интерпретационните схеми, които може да предложи приказката и се подчертава значението на включването и използването на приказката в образователната практика за развитието на креативността на учениците.