Хайнрих Бел значително оформи образа на родината си - страната, която след Втората световна война бе натоварена с морални дългове - и която новото поколение оформи както в Германия, така и извън нея. Той беше народен писател, който с простия и стегнат си език стигна до хората, четен и чуван както в родината си, така и извън нея. Тази комуникация с хората беше за него най-важна.

Каквото и да имаше да казва, обаче, не беше популярно. Острата му ирония и моралната му непоклатимост го отличаваха от мнозинството. Класираха го в така наречената "литература на нулевия час", макар че не отговаряше на това, в което вярваше. Той говореше и пишеше точно за това, че не е имало никакъв нулев час. Освобождението от нацистката диктатура не означаваше ново начало за германското общество в неговите очи. Напротив. Бел виждаше твърде много продължения на стари манталитети. Чрез напомнянето за престъплението и вината той се противопоставяше на забравата, в сянката на която все още живееха авторитаризмът, безчовечността и консерватизмът на младата демокрация. От опита си от войната и престъпленията на нацистите стигна до заключението "Никога повече, никога повече". Така авторът Хайнрих Бел винаги е бил и политически активист. Тук е рядката му морална непоклатимост като артист, като протестиращ, като интелектуалец на обществения живот.