Това издание е осъществено по повод на едноименната изложба, организирана от Културното настоятелство на Националната банка в изложбеното пространство на Мегаро Ейнарду (15 декември 2016 г. до 25 февруари 2017 г.).

Мемос Макрис е един от най-значителните скулптори на втората половина на 19-ти век. Макрис е преминал през най-съзидателната си фаза в изгнание в следвоенунг. Унгария, в исторически период, когато източноевропейската страна е била неразривна част от така наречения Източен блок. Значението на Макрис в контекста на унгарското изкуство остава огромно.

Той беше чужденец от далечна Гърция, който случайно се озовал там през 1950 г., прогонен не от родината си, а от демократична Франция, където учил с държавна стипендия от 1945 година. Въпреки това, там, в "майчината родина", Макрис успява да изрази визията си за един по-добър, социалистически свят.

Визията за социализма, международна, хуманна, без да познава граници и родини, се превърна за скулптора в художествен език, с водеща и единствена тема - човека. Човека като стойност и идеал. Така "чужденецът" успя да стане един от най-значителните "унгарски" скулптори на 20-ти век, въпреки че никога не е получил унгарско гражданство, оставяйки се като "апатрид" гърк.

С какви средства обаче Макрис пристига в Будапеща през 1950 г.? Какво беше образованието му, опитът му, препратките му? Целта на това издание е да бъде осветена ранната художествена работа на Мемос Макрис, периода на Атина и Париж, а именно петнадесетгодишния период от 1934 до 1950 г.

Повод за изданието стана откритие на поредица от рисунки на Мемос Макрис от годините на окупацията, с които скулпторът е бил свързан от годините на обучението си до 1948 г. Значението на корпуса от двадесет и осем листа в колекцията е ключово за работата на Макрис, тъй като това са единствените му запазени рисунки.

В паралел с малкото запазени рисунки, в изданието се събират и всички от скулптурните произведения на Макрис, които са оцелели или са открити в фотографски свидетелства, съвкупност, която формира първата фаза на неговото творчество. Това съзидание се определя както от обучението му в НХА, така и основно от примера на Танаис Апартис.

В Париж, творчеството му се характеризира с влиянието на неговите учители и многозначителните стимули на художествената метрополия.