Томът включва предимно анонимни парадоксографски произведения, които са получили името си от мястото, където се съхраняват днес ръкописите, в които са запазени, като Парадоксографът на Флоренцията, Парадоксографът на Ватикана и Палацинският парадоксограф.

Също така, в този том са включени някои парадоксографски произведения от византийската епоха, като това на Михаил Псел, както и някои произведения, които се характеризират като "Лъжепарадоксографски", тъй като привидно са свързани с жанра на парадоксографията, но всъщност принадлежат на други жанрове на древната литература, като произведението на Антемий "За парадоксалните машини", което принадлежи на древната механика, и анонимното "За неверниците", което принадлежи на митографята, представлявайки опит за рационална интерпретация на митовете.

Накрая, в този том е включен подробен индекс на основните имена на всички парадоксографски произведения.