В контекста на столицата с малък брой жители и ниски къщи, книгата на Мария Каравия „Паралелни загуби“ разказва една драматична лична история от хилядите, които маркираха живота на хората в Атина по време на Окупацията и Гражданската война.

Въпреки че е тежко ранена от преминаването на германците и смъртоносните битки на Декемврийните събития, столицата все още запазва своята магия. Погледът към историческите планини и Сароническия залив е свободен, а равнината е насяяна с хълмове, които по-късно бяха унищожени от височината на жилищните сгради.

Писането следва асоциативната линия на паметта. Случайни инциденти изплуват и осветяват по различен начин лица, които са били на преден план. Происходът и семейните приключения са налице.

Емиграцията, която последва след Освобождението, установяването на хората от провинцията в градските центрове, последица от гражданската война, която бушуваше по планините, придава на детските спомени стойност на свидетелство за един мрачен период от съвременната гръцка история.