За първи път, макар и на ниво въведение, тук се предприема обективен и в същото време глобален разказ за това как институцията на монархията е била реализирана в съвременна Гърция. Прави се опит да се изяснят и отговорят на повечето въпроси и обърквания във връзка с тази тема.

Читателят, снабден с необходимите данни за политическото поведение на гръците през времето, е насочен да разбере защо, в края на Борбата за независимост, е избрана именно тази политическа система, като се вземат предвид състоянието в Европа, необходимостта да се сложи край на порочния цикъл на граждански конфликти и възгледите за природата на държавата, произтичащи от гръко-римската традиция.

Следва разказ за историята на институцията на монархията в съвременна Гърция, предимно от гледна точка на търсене на по-добре утвърдена народна легитимация, и обяснение на конституционното измерение на проблема, с акцент върху дълбоките противоречия на конституционните текстове и уязвимостта на системата на Коронована Демокрация.

Втората част е посветена на портрет на три фигури, принадлежащи на династията, а в амбивалентните случаи на Константин I и Фредерика се прави опит да се разделят митът от историческата реалност.

Третата част е посветена на социалните и обществено-полезните услуги, извършвани от членове на двете династии в мирно време и по време на война, и на основното и дълбоко вкоренено социално измерение на институцията на монархията във връзка с душата, като се обръща внимание на концепциите за мит, общност, взаимно търпение, служба и любов.

В епилога се разглеждат причините и начините, по които, главно под управлението на Хунтата и това, което последва, силната, но трудна връзка между народа и монархията е била разкъсана.