Древните останки са исторически свидетелства. Историята е ковчегът на човешкия опит и самоосъзнаване, и в дълбочина с това се отбелязват еволюцията и напредъкът.
Това обяснява и интензивната и постоянна конфронтация на нашето общество с древното, която е описана в тази книга накратко, защото древното не може да бъде нищо друго освен всегда съвременно.
Напредъкът, еволюцията изискват култивация, изискват образование, и историята, като цялостен поглед, а също и с непосредствените си материални свидетелства, предлага свита човешка опитност, следователно истинската култивация, образованието, а именно формирането на човека за творческа функция като индивид и като член на обществото.
[Извадка от текста на задната корица на изданието]
