«Научната идеология е концепция, формулирана от Кангилем в края на 60-те години, вдъхновена от текстовете на Фуко и Алтюсер, както и от дискусиите, които повдигат относно отношенията между идеологията и науките. Тази концепция той разработва по време на лекциите си в Сорбона, където продължава да я поставя като основа на преподаването си до 1978 […].

Крайната версия на настоящия текст е включена в книгата му Idéologie et rationalité dans l’histoire des sciences de la vie (1977). Там той представя изследвания, фокусирани върху конкретни исторически примери, които касаят явния или подчертан роля, която играят в еволюцията на биомедицинските науки не само теории и концепции с научни претенции, но и философски, политически, икономически и социални идеи и идеологии.

Като научна идеология се определя несъзнание, т.е. непълно знание с временно естество, с грешни, ретроспективни, но и опровергани по-късно характеристики, която се стреми да придобие епистемологичния статус на наука, опитвайки се да имитира нейния пример. Следователно, научната идеология се изгражда чрез отклоняващи се, спрямо начина по който се определят от науката, теории и концепции, които той изследва и прилага на различни и отклоняващи се от тази наука нива». Евстатий Велцос, Извадка от Въведението на книгата