„Но защо това връщане към размисъл за властта, когато новото предизвикателство на неговия размисъл е да разкрие механизмите на сексуалността? По много причини, от които, по някакъв произволен начин, ще запазя само две: а именно, потвърдявайки анализите си за властта, Фуко иска да оспори претенциите на Закона, който, въпреки че следи или дори забранява някои сексуални прояви, продължава да се определя като съществени компонент на самата Желание и още, защото сексуалността, както я разбира той, или поне педантичното внимание, с което тя се разглежда днес (едно днес, което е много назад), отбелязва преминаването от общество на кръв, или запечатано със символиката на кръвта, към общество на знанието, правилото и дисциплината.

[…] Колко ли е обвиняван Фуко в своите анализи на властта за безразличие към една централна и основополагаща власт! Оттук произлиза и „липсата на политизация“, за която му приписват, неговото отричане на борба, която би могла да бъде решаваща (определящата борба), отсъствието в произведението му на всеобхватна реформа. Но те замълчават не само незабавните му борби, но и решението му да не влезе в играта с 'големите проекти', които просто биха функционирали като привилегировано алиби за ежедневното подчинение.“ Морис Бланшо