Със събитията, отбелязващи 130 години от основаването на българската държава (1878), 2008 г. беше обявена за година на Русия в България и на България в Русия. Връзките между двете страни не са само исторически, а и новите геополитически данни, които днес се изразяват най-вече чрез динамиката на икономическия фактор.

След период на интровертност, Русия на Путин се завръща на Балканите с енергийните си оръжия - нефт и природен газ. Като подписа споразуменията за изграждането на нефтопровода Бургас - Александруполис и газопровода Южния поток, България се включи в глобалната геополитическа игра.

Гърция от своя страна е следващият енергиен хъб на Русия. За първи път Гърция и България имат възможност за разширено икономическо сътрудничество като членове на Европейския съюз и НАТО. Културно те принадлежат на Запада, но и на 'нашата Източна' част; евроатлантическата им ориентация съответства на развитието на всякакви контакти с Русия.

За първи път руското присъствие в България не е източник на тревоги за Гърция, а възможности в глобализирания икономически контекст. Преди 130 години възходът на българската хегемония като руски сателит беше възприеман в Атина като заплаха за по-широките интереси на Хелленизма.

Три бяха основните теми, които Атина постави за преговори с България, ако обстоятелствата го позволят: спасението на Хелленизма в Източна Румелия, преодоляване на българския разкол и очертаване на сферите на влияние в Македония. Нито едно от тях не достигна до споразумение, а България с хегемониалния си синдром гледаше на Гърция като на незначителна държава.

[Извадка от текста на задната корица на изданието]