Семейството, всички го казват, в нашето време преминава криза. Ако разгледаме явлението колкото е възможно по-спокойно, ще установим, че кризата в семейството започва от оставянето на свързаните институции, които пряко или косвено са свързани с него и го подкрепят.

Сега знаем, че в този обезцветен живот на семейството никой не попада внезапно. Всичко започва от традиционното семейство като малко падане и с времето институциите се преобразуват в формални задължения в началото и след това в доброволни прояви.

Така измират институциите в семейството, но така умира и самото семейство и се предава на единственото "щастие", което остава, телевизията, наркотиците и извращенията.

Станахме интелектуалци, и онова, което предците ни са преживявали като очевидно, сега ние трябва да го обмислим и с това плаваме в море от неяснота и несигурност.

Затова трябва да вземем нещата насериозно и накрая да поискаме просветление от Бога, за да изпълним задълженията си правилно.