Музиката на Епир, както и на повечето региони на Гърция, е известна на широката публика чрез един свой идол, който е формиран от множество фактори в продължение на повече от един век.

В формата на този идол отразява се общото възприятие за народната музика на провинцията, която - формирана в градската среда - е представила една идеализирана минало, в контекста на 'изродено' настояще.

Това разграничение въведе 'тревога' пред опасността от изкривяване на 'автентичността' и 'оригиналността' на 'традицията'. Въпреки това, контекстът на позоваване, който призовава тази 'автентичност', е просто последователност от стереотипи, които в опит да стандартизират основни елементи на музикалната култура на Епир, я изолираха от жизненото й пространство, направиха я живописна, я лишиха от функционалностите, които са били начало на съществуването й, с други думи, я 'експолклоризираха'.

[Извадка от текста на въведението на изданието]