Темата кога и как приключва психоанализата, дали изобщо приключва, какво пречи на нейния край, дали постига целта си, лечението - 'освобождаването на един човек от невротичните симптоми, забавянията и аномалиите на характера' - и поради какви причини евентуално не успява, значително надхвърля полето на техниката, тъй като за Фройд нито манипулациите, нито каквито и да било специфични интервенции са обект на финална и не финална анализа.

Независимо дали става въпрос за заболяване, лечение или накрая здраве, както подчертава в бележка под линия Фройд, съществено е да можем да опишем тези състояния 'метапсихологически, с позоваване на динамични отношения между нивата на психичния механизъм, които сме разпознали или, ако искате, открили или предположили'.

По този начин конкретното проучване представлява теоретичен текст, в който Фройд решава, в рамките на психоаналитичната метапсихология, каквато е оформена от 1915 година нататък - с въвеждането на смъртния инстинкт през 1920 година и разграничаването между Аз, То, Свръхаз, през 1923 година - да се фокусира върху въпроса какви препятствия възникват пред аналитичното лечение.

Тъй като Фройд вярва, че 'е достатъчно изяснено как анализата води до лечение', той сега се обръща - и призовава и другите анализатори да сторят същото - към неуспехите, когато това, което 'преследваме, очакваме и заявяваме' на базата на нашата теория, бива опровергано от опита.