Когато в Западна Европа остатъците от Римската империя не бяха нищо повече от малки слаби държавички, Константинопол оставаше столицата на силна организирана държава. Това беше държава с административни структури, с легислативи, които се модернизираха и адаптираха към нуждите си, с валута, която циркулираше по целия свят, от Средиземно море до Далечния изток, с образователна система, която поддържаше културата на гръцкия език и образование.

Това беше империя, която се основаваше на йерархизирано общество, което остави на последващите, освен собственото си разбиране за християнството, и някои от шедьоврите на световното изкуство. На тази империя днешна Европа дължи своето съществуване: Ако Византийската империя не беше спирала арабите, селджуците и османците в продължение на толкова много векове, Западът нямаше да успее да се възстанови.

Това са някои от отговорите, които Джудит Херино дава на въпроса "Какво е Византия". Византинистката авторка на многочетенето "Жени в пурпура" ("Океанида" 2002) води читателя си през всички аспекти на тази фантастична, но и пълна с изненади империя, която доминираше на историческата сцена повече от хиляда години.