Същността на глупостта не се е променила от времето на Музил, но разпространението й драстично е нараснало.

Притеснителното не е, че все още вярваме в глупости. Притеснителното е, че можем и да ги налагаме. Да издигнем глупаците на власт.

Социалните медии дадоха втори шанс на паметния глупак от Междувоенния период – шанс, който, проницателни писатели като Роберт Музил, не биха могли да видят дори в най-лудите си сънища. Медиа поеха задача да разпространят посланието на глупака до далечните краища на света, понякога дори и да го "изплакнат" от първоначалната му наивност или от вродената му злоба, да го сервират като "валидна новина".

Дали Музил се е предчувствал през 1942 година там, в самоизгнание в Швейцария, болен и окаяно, безкрайните перспективи, които някога ще ти отвори дарбата на глупака? От предговора на Петър Тачопуло.