Фактът, че задачите и изпълнението на домашните работи винаги са предизвиквали въпроси и загриженост в образователния свят, особено относно тяхната ефективност, дизайн и въздействие върху учениците, е неоспорим. Търсенето на отговори създава и привърженици и критици по отношение на педагогическата проблематика на домашните работи. Първите вярват, че по този начин материалът, преподаван в училище, се "усвоява" по-ефективно, докато децата не остават "неактивни", когато са у дома и "пропускат свободното си време". Критиците, от своя страна, подчертават, че обучението трябва да бъде завършено изцяло в училище, а детето да се върне непречено у дома си, за да се наслади на останалата част от деня по желание, без да нарушава общото функциониране на семейството. Горното се съчетава с преобладаващото мнение, основно от гледна точка на родителите, че "най-ефективният" и "по-добър" преподавател е този, който задава множество домашни работи на своите ученици.
Тази публикация има за цел да предостави допълнителна възможност за подход към въпроса за функционалността на домашните работи, но преди всичко да стимулира допълнително размисъл. Книгата се състои от две части. Първата част, която включва теоретичния подход към проблема, развива следните теми: Функционалността на домашните работи в учебния процес, Образователното определяне на домашните работи, Дизайн, Организация, Критерии за избор и изпълнение на домашни работи. Втората част представя основни емпирични данни и изводи относно отношенията и мненията на учители, работещи в началните училища, относно динамиката на педагогическата функционалност на домашните работи.
