Текстът на Пиетро Мария Барди (1900-1999) с оригинално заглавие “Cronaca di viaggio” (Хроника на едно пътуване) е публикуван в италианското списание Quadrante през септември 1933 година. Барди описва работата и по принцип разказва гръцкия опит на членовете на 4-то Международно Конференция по Модерна Архитектура (Congrès internationaux d’ architecture moderne – CIAM) проведено в Атина през 1933 година.

Известен журналист и интелектуалец, значим колекционер на произведения на изкуството, критик на изкуството и културен активист, Барди е органично свързан с италианския фашизъм и в същото време с модерната италианска архитектура. Той и неговият екип от Quadrante се стремят да откроят “нова архитектура на фашистката епоха”, тоест да провокират вид културно обновление в архитектурата, но “в рамките на фашистката революция.”

Италианската делегация на 4-то Международно Конференция по Модерна Архитектура участва в около стотрийна група архитекти, които се качват на “Патрис II” на Леонида Емпирикос от Марсилия, следят работата на кораба и в Атина, а след това участват в пътуванията в началото на август на Кикладите и в Пелопонес.

Текстът на Барди за гръцкото 4-то Конгрес има непосредствеността на журналистическа репортажа. Както отбелязва в предговора си Андреас Якумакас, “става дума за текст, разкриващ и достоверен, с точна информация и обрисуващи, очарователни описания на места и хора, автентичен “пътеписен текст” за Гърция през 1933 година.

С ясна пластичност се разкрива фиксццията на автора за класическа Гърция, докато за по-новата същият демонстрира лек поглед на антрополог с рядка чувствителност и проницателност. Можем да кажем, че публикуването на този текст в Quadrante най-накрая освобождава чувствата на вълнение, възхита и обожание към гръцкия древен свят, които по някакъв начин бяха потиснати на конференцията, понеже всички ги смятаха за “извън темата” по отношение на рационалността, климата и целите на събитието.

Специално за италианците, пътуването е вид “върнате към корените”, културни и онтологични корени на най-дълбокото и автентично Средиземно море. Освен това, проекцията на CIAM в Атина и “химн на Гърция” на Барди представляват потвърждение на двойствената същност на италианското Модерно (и по принцип на модерната архитектура), същност, която е едновременно класическа и средиземноморска.

Опитът в Атина през 1933 година представлява за италианците потвърждение на факта, че, в съответствие с корбюзиевото виждане, Партенонът без съмнение е трябвало да бъде мярка за всяко търсене и всяко определение на класическите корени на модерната архитектура.