Всяка рецесия ни напомня за рисковете, пред които е изправена нашата социална организация, когато липсват бариери в бизнес инициативите и стремежа към печалба, когато икономическите процеси не се контролират и не се осъзнават неправдите, които обществото произвежда.

Всяка криза съставлява, така, повод за преразглеждане на възприятията и институтите и за утвърдяване на нови правила. Преразглеждането е по-необходимо от всякога. Богатство се произвежда и губи с спекулативни конструкции на капиталистите. На труда се отделя все по-малко внимание. Производствените процеси, образованието, околната среда, въпреки технологичния напредък, не удовлетворяват нуждите на хората. Бедността продължава да съществува, и то в значителен обем.

Днес плащаме цената на догмата за неконтролируемото функциониране на пазарите, който беше наложен от консервативните политически сили, тъй като удовлетворяваше икономическите интереси, които ги подкрепяха. Държавите сега преживяват един от малкото моменти, в които могат, без силни възражения, да наложат правила на играта на бизнеса.

Политическият залог на конфликта, който ще избухне веднага след частичното нормализиране на ситуацията, ще се отнася до ролята на съвместно отговорната държава. Изходът ще бъде определен от позицията на политическите лидери и социално-политическите борби, които ще съпътстват и оформят държавната намеса, която е в ход. Те ще решат дали ще има повече демокрация, развитие и социална справедливост. Кризата е предизвикателство за действие.