Книгата - свидетелство на Христос Николуцопулос, изглежда като необработен диамант, който току-що е изваден. Нито самият той иска да бъде обработен или полиран. С него той се представя открито пред нас, разказвайки ни страданията си с грубост и самоирония, които впечатляват.

Той не запазва нищо за себе си. Предава ни всичко. Да оценим както него самия, така и най-вече неговите гонители. Упълномощителите на системата, телевизионните шакали, човешките пазачи, както самият той пише.

Книгата е написана по тревожен начин, каквито бяха условията в психиатричните заведения и затворите, които авторът е изживял, страници, които са жестоки и могат да дразнят, защото са истински и накрая ни принуждават да се срещнем с истината и да не се крием зад цитати или предлози.

Но и с нежни страници в една книга, която като раздирано душа, я предаваме на читателя...