Танасис Нтинопулос разглежда „грешките“ на еволюцията от клетъчното до системното ниво, поставяйки акцент върху мозъчните функции. Сред въпросите, които задава, са следните: Защо се пресичат храносмилателният и дихателният тракт, така че често се задавяме, когато ядем? Защо човекът се е изправил и какви проблеми произтичат от изправената стойка? Защо да съществува сляпо място в ретината на човешкото око? Защо бозайниците с големи мозъци изчезнаха? Защо клетките на мозъка не се регенерират? Защо възприятието и паметта са несъвършени функции? Дали забравата е биологично полезен механизъм? Дали любовта е сладко-горчива „грешка“ на еволюцията?

Тези и много други еволюционни проблеми разглежда авторът, поставяйки обширния въпрос: Има ли всемогъщ и всемъдър, но неумел, дизайнер или човекът е продукт на естествен процес, както твърди дарвинистката Теория за еволюцията? След много години лабораторен опит, Танасис Нтинопулос поддържа, че човекът вече има научното знание и социалната интелигентност, които ще му позволят да се освободи от дарвинистката слабост на разбиране на понятията за еволюция и естествен подбор.

С хумор и самообладание авторът поддържа, че ние също сме продукти на същия процес, който създаде всяка друга форма на живот, признавайки, че това е решаващо значение за съмнителното бъдеще на планетата и нашето оцеляване като вид.