Съвременната гръцка държава се роди от сблъсъка на християнските православни с мюсюлманските османци. Тя функционираше като централен механизъм на Големите сили в опитите им да разделят Европа от Изтока.

Какви бяха обаче отношенията на гърците вътре и извън Османската империя в периода на постепенното ѝ разпадане през 19-ти век? Имаше ли единна линия, която определи събитията? В тази книга Катерина Мистакиду описва противоречивите сили и конфликтните интереси между Фанариотите, гръцките поданици на султана и гърците от Гърция.

Първите, с фокус върху гръко-православното милет и патриарха, бяха напълно интегрирани в механизма на Високата порта. Вторите - Малаазийските гърци и Понтийците - имаха национално съзнание като гърци, но възприемаха мултиетническите земи на Османската империя като своя родина. Що се отнася до гърците от Гърция, те вече бяха създали здрава национална идентичност в хомогенен религиозно географски пространство.

В такъв сложен и същевременно конфликтен контекст, авторката разглежда историческите развития от различна перспектива: от движението за създаване на новата гръцка държава до Малаазийската катастрофа и Лозанската спогодба.

[Извадка от текста на задната корица на изданието]