Възхвала, както я разбирам аз, е междуличностна връзка. Нямах преди това вяра, докато един ден не открих Бога. Веднага тогава Той ми се разкри, че е най-висшата стойност и Той, който придава смисъл на цялото съществуване. В същия този момент ми се разкри и като Лице.

Мисля, че никой не може да усети какво означава възхвала, когато няма Кого да възхвалява. Никой не може дори да научи друг човек на възхвала, когато този друг няма лично усещане за присъствието на 'живия Бог'. Може да го научи на външните формални действия и изрази на възхвалата на един вярващ, но, без личната връзка с Бога, няма да има, в неговите имитативни възхвални прояви, онази спонтанна проява на душата му към Бога, което е най-съществената черта на истинската възхвала.

(...) [Извадка от текста на предговора]