Произведението започва като просто градско драматично произведение, за да се развие в трагедия. Безизходицата, в която се намират госпожа Авдинг и синът ѝ Освалд, събужда у тях угризения за миналото, което живеят помежду си като "вампири".

Ибсен осъжда лицемерието на духовенството, разпадането на семейството и изграждането на общество, основано на лъжата и условностите.