Нищо в този свят, нищо в другия, което да ми по мярка.

„Благодарна съм, преди всичко на Алис Данези Кнутсен, която имаше оригиналната идея да възложи превода на „Калигула“ на някого, чийто майчин език не е гръцкият, а френският. Това не е случайно: Камю е част от моята култура от ученическите ми години, когато ни учеха да ценим езика на всеки автор - точно както и неговия уникален език - и да го уважаваме като такъв. Това уважение ме доведе до работата ми: да запазя, колкото се може повече, уникалния характер на езика на Камю.

Един език строго, бих казала строго избран, за да изрази неговите артистични намерения и тук по-конкретно драматургичните му намерения. Камю беше преди всичко театрална личност, нещо, което заявяваше при всяка възможност. Драматичността е в неговия език вродена и се доказва особено силно в това произведение. Всяка реплика на актьорите - и особено разбира се на самия Калигула - е като камък, който се хвърля и задължително трябва да постигне целта си, а именно точния израз на настроенията, емоциите на всеки персонаж.

Ако работата на преводача, неговият дълг, е винаги да предава с най-голяма възможна вярност всички нюанси на езика на автора, то аз бях късметлийка: кой друг език би бил по-подходящ да "преведе" такава драма като „Калигула“ на Камю от този, който някога е бил - дори в древната си форма - езикът на първостепенните майстори на театъра, Софокъл и Еврипид? В борбата, която водех, за да предам думите на Камю на гръцкия език, заех страната на Камю“. Франсоаз Арвани́ти (от бележката на преводача в изданието)