Всички сме напрегнати! Какво става тук? Нещо... Изчезна смисълът на Радостта. Това е много сериозно! Там в Индия чакат Христос и с това чакане са радостни. Ние «имаме» Него и не го отразяваме. Сме много виновни. Ужасно виновни.

«Нито къде отиваш, нито какво правиш, нито как живееш, нито дали помагаш на другите... Има само едно значение. Какво и Колко от Любовта, която даваш навсякъде. Навсякъде. Без различия». «Ако Господ беше На място и Видим, какво щеше да направиш? Щеше ли да направиш това? Ако беше На място, щеше ли да направиш онова? И това, те пази от всяка грешка». «От Любовта нататък, ще бъдеш воден от волята на Бога как да говориш».

«Тъй като съм покорна на волята на Бога, не мога да изпитвам... напрежение». «Аз съм на единадесетата час... но Господ каза да работят и тези, които идват в последния час». «Когато станем ние огледалото, в което другият вижда лицето си, и това огледало е радостно, не може освен да види и той нещо». «Три неща имаме нужда. Първо Вяра, второ Вяра, трето Вяра».