Вместо пролог: За тази книга, която бих искал да напиша... Моята собствена баба имаше три имена - и говоря истината. Първо, тя бе кръстена като "Елени", наричаха я "Пепу", но писаха я като "Ница". Елени-Пепу-Ница. Не включвам фамилните имена - две на брой - защото куфарът с Ница ще отиде далеч. Тази баба - динамична и красива, със своята френска реч, усмивка и рядка душа - блестеше в мен като наставник. Тя ми пя, водеше ме на пътешествия, правеше месни топчета за мен и танцувахме прегърнати танго и валс. И въпреки че не ми разказваше много приказки... Запазвам тази баба дълбоко в малка кутийка в сърцето си, защото много ми липсва... Всички баби - съкровища на този свят... нека се грижим за тях...".

(бележка от преводача)