Фауст, жадувайки за изпълнението на благородните цели на живота, приема да му помогне Сатаната в това. Той се съгласява Мефистофелес да му вземе душата в момента, когато целите му вече са изпълнени. Мефистофелес, разбира се, не мисли да му помогне в преследването на каквато и да е благородна цел, а само да го повлече в блатото.

Запознава го с една чиста момиче, Маргарита. И, въпреки че Фауст първоначално чувства благородния пулс на чистата любов, под влиянието на Мефистофелес той забравя всичко, за да се отдаде само на сетивната наслада и удоволствие. Така жертва щастието на любимата си и става причина за загубата й, но заедно и за собственото си падение.

Не закъснява обаче моментът на горчивото разкаяние на Фауст, който чувства силата на националното съзнание, което ще го предпази от всяко бъдещо отклонение. Така пътят, по който го доведе Мефистофелес, за да го унищожи, го заведе до упадъка, но и до моралното издигане.

Всичко, което остава да види читателят на първата част от творбата, е реализирането на втория елемент на божественото мнение и основната идея на поета. Така втората част разглежда вътрешния и външния път, който следвайки, Фауст успява с постоянните изследвания и работа да достигне до осъзнаването на красивото, до чистия и свободен хуманизъм, до разумното самоограничение.