Герма, чийто име означава безплодна земя, е омъжена за Хуан и желае, само от съпруга си, деца. Хуан не може, няма плам да направи. Виктор, който би могъл, не ѝ принадлежи. Съпругът ѝ, потопен в съмнения за нея, кани сестрите си у дома, за да я наблюдават.

Герма, в своята тревога, достига до истерия. В една нощ в един манастир на някой плодороден светец, в последната си надежда, попада на Хуан, който се е скрил и е чул диалога между съпругата си и една стара жена, която ѝ разкрива, че вината е на съпруга ѝ.

Когато той, на ръба на цинизма, ѝ признава, че се чувства по-добре без деца, тя избухва и го задушава. Предадената любов, предадената природа, несъществуващото майчинство. Виждайки в Хуан единствено детето си, което не идва, тя го убива, убивайки заедно и възможността за него.

[Извадка от текст на представяне на издателство или издание]