Наративът на устната литература не е само един художествен акт, а също така е педагогически и психотерапевтичен процес.

Изкуството на разказвача даде начало на народния театър и литературата, като засили сплотеността на човешките общности, предлагайки индивидуална и общностна историческа идентичност, психична помощ и духовна подкрепа.

Съвременното ѝ възраждане е напоено с носталгията на общността, любовта към живата реч и нуждата от простота.

(. . .) [Извлечение от текста на задната корица на изданието]