Господи, сега всичко разбирам! Спаси ме, спаси ме, на всяка цена...! Ако в един такъв момент на самосъзнание пред нас изведнъж се явеше Спасителят или ако изпратише свой ангел или някой светец, за да ни укори с строг глас и да изиска да се разкаем на дела, променяйки живота си, вероятно бихме го приели.

Но какво би станало, ако вместо ангела или светията, или Неговото собствено присъствие, Христос ни изпрати нашия ближен (и именно този, когото не обичаме и който би ни измъчвал) и ни зададе жизненоважния въпрос "Разкаял ли си се на думи или на дела?".

Тогава щяхме да забравим думите си, да потиснем чувствата си, да отхвърлим разкаянието си и да възкликнем: "Изчезни от тук! Няма да бъда наказван от Бога заради теб, няма да ми правиш урок и няма да ме водиш към новия живот".

Щяхме да позволим да мине загубена и възможността, и лицето, което беше изпратено от Господа, за да ни стане последицата от нашите грехове, товара, който ще понесем с търпение; щеше да бъде загубено лицето, което беше изпратено, за да ни излекува и да ни води с смирение към Божието Царство, лицето, което щеше да ни накара да приемем всичко с готовност от ръцете на Бога.