В 18 АНО, най-голямата обществена единица за детоксикация в Гърция, човекоцентричният, психосоциален подход към зависимото лице, с диалектиката като основен методологичен инструмент и терапевтичната група като колектив, създава необходимите условия за развитие на терапевтичната рамка на детоксикацията.

Психотерапията и Изкуството, в тяхната диалектическа връзка, създават удивителен астрономически спектър от групи, мобилизирайки недостатъчните в зависимия процеси на символизиране, на възстановяването на света на символите и социалната индивидуалност.

По време на пътуването на детоксикацията, зависимият получава достъп до символичното и фантастичното, до духовния живот и културата. Той става способен да открива всяка минута новото значение, което придобиват за него нещата и животът му, излизайки от социалния маргин и активно участвайки в социалната реалност. Освен това организира новия си живот около съпротивата си срещу силите на био-властта и всяка форма на социален контрол.

В Изкуството зависимият намира ключа, за да отключи богатия, но досега херметично затворен психичен свят. Чрез рисуване, скулптура, музика, поезия, театър и фотография той завладява възможността да се изразява, да създава, да се успокоява, да създава отношения и да се радва на живота си.

Той открива в този процес непознатите си артистични способности и причините, които го карат да се надява и да се бори. Осъзнава, че и той самият има стойност, която е призната, че не е "едно нищо", както е смятал преди. Постепенно отваря собственото си прозорче към света.