Феноменологията на духа (или на ума, според досегашния обичаен превод), публикувана преди 200 години, е най-известното произведение на Хегел (Hegel, 1770-1831). Въпреки че произведението може да бъде считано за все още младежко, репутацията му не е случайна: Нито едно друго произведение в историята на мисълта не поема с толкова енергия и точност да покаже как се развива знанието и се утвърдява през историята.

Хегел смята, че епохата му в крайна сметка е завладяла правилния смисъл на термина "зная", но само пътят, който води до него, оправдава неговото приемане. Само ретроспективата на превратностите, които съзнанието търпи, за да завладее една не противоречива позиция, може да извърши работата, която е поел Кант в Критика на чистия разум. Феноменологията на духа е тази ретроспекция: История на мисълта, видяна от систематична гледна точка.

Тук Хегел за първи път развива оригиналния си метод, диалектиката, който щеше да се окаже плодотворен за справяне с човешките феномени. Пряко повлияни от този подход са Маркс и марксистите, Киркегор и екзистенциалистите, Дилтай и интерпретационната школа, както и социални учени като психоаналитика Лакан или психолога изследовател на интелигентността Пиаже - дори Уилям Джеймс изрази възхищението си към него.

Непосредственото влияние на произведението е неизмеримо. Никой не остана непокътнат, нито положително, нито отрицателно. Става дума за класическо произведение в историята на философията.

Текстът на Феноменологията е едно от най-трудните в философската литература. Работата по превода пое Георги Фараклас, специалист по философията на Хегел и опитен преводач на философски текстове. Той ни предлага тук текст, който е преди всичко верен, но и по възможност четивен. Информативните му бележки облекчават много трудности в разбирането и интерпретацията. Обширната дискусия за преводаческите трудности на Хегел ни помага да се справим сами в трудния хегелянски ландшафт.

[Извадка от текста на задния корица на изданието]