През февруари 1875, докато живеел в Лондон, Маркс с голямо учудване научава, че на 14 и 15 същия месец 73 представители на „Общата работническа асоциация“, които споделяли възгледите на Ласал - възгледи, с които многократно се е противопоставял - и 56 представители на „Социалдемократическата работническа партия“, с мнения много близки до тези на Маркс, са се срещнали в малкия град Гота, за да разработят съвместно програма и да подготвят сливането на двете партии в една, в „Германската работническа партия“.

Маркс, при мисълта, че всички ще го обвинят, че е съгласен с програма, толкова противоположна на възгледите му, полудява. Историята на приключенията на „Критика на програмата в Гота“ е впечатляваща: Ръководството на Социалдемократическата партия забранило публикуването ѝ в официалното издание на партията, въпреки опитите на Енгелс, с предлога, че такова нещо „ще навреди на единството с другарите, които споделят възгледите на Ласал“.

Тази критика е публикувана след 13 цели години, след настоятелни преговори на Енгелс с това същото ръководство. В продължение на 13 цели години милионите комунисти из цяла Европа не знаели, че Маркс е несъгласен с политиката на Германската работническа партия! И каква беше тази политика? Постепенното отричане на понятието за гражданското общество в полза на една генерализирана демократична самоуправление с отзиваеми представители и с крайна цел разпадането на Бюрото и Държавата.

Оттук нататък всички борби се насочват просто и само към едно по-„социално държава“. Здраво е, че Маркс завършва своята критика с впечатляващите думи: „Dixi et salvavi animam meam“ (казах и спасих душата си). Няколко години по-късно Енгелс в писмо до Бебел обяснявал, че „Маркс искал да покаже с тези думи, че не се е надявал, че ще убеди ръководството на новата партия да промени програмата си, просто искал да бъде в мир със съвестта си“.