Гьоте разглежда цветовете като многостранен феномен: от една страна те са субективни, но само преходни прояви в нашите собствени очи, от друга страна те стават обективни, но само преходни визуални феномени, и накрая придобиват стабилно съществуване като бои. В същото време те имат естетическо и морално значение.

И всички тези аспекти на въпроса той разглежда като прояви на универсална перспектива и идея, идеята, че цветовете се комбинират, за да ни дадат цялост и хармония. Всеки, който чувства, че се задушава в формите и абстрактните идеи на съвременната физика и оптика, ще вдъхне различен въздух в контекста на теорията за цветовете на Гьоте и ще усети, че го галят с дъха на един по-духовен и идеален свят.

[Извадка от текста на задната корица на изданието]