Как управляващите органи на ЕС успяват да не носят отговорност, дори в случаи на явни нарушения? Как се реорганизират институциите, така че по своята същност да бъдат безконтролни? Как организираните интереси се движат в тази дистопична обстановка и как се свързват с носителите на власт, прокарвайки своята агенда?

Колко европейски е Европейският механизъм за стабилност? Беше ли споразумението ЕС-Турция наистина споразумение на европейските държави? Заплаши ли наистина Гърция с изход от Шенген в кулминацията на бежанската криза?

Европа на „демократичните ценности“ бързо се свива, оставяйки все по-голямо пространство за приемането на маркизирана власт, която не признава дори пределите на европейската буржоазна демокрация. Множеството кризи, с които днес се сблъскват европейските общества и европейската общност, ускоряват деградацията.

Това изследване се опитва да докаже, че всичко, което виждаме и чуваме около нас днес, вече не е достатъчно, за да интерпретираме нашата реалност. Изискването за повече отговорност е необходимо, за да се предотврати още едно пътуване в европейската история към ... „края на нощта“.