Недостатъчната културна реалност, която характеризира живота на новогръцките граждани до днешния ден, е причината, поради която "поколението на '30-те години" постоянно се връща в публичния дискурс.
Знаточите и критичните наблюдатели на гръцката и европейската политическа реалност и духовна традиция, литераторите и интелектуалците от това поколение са играли водеща роля в публичната сфера на една епоха, трудна за гръцкия народ; епоха, която показва видими симптоми на криза във всички области на националния живот.
Тази атмосфера на пораженческо настроение поемат да променят хората от поколения, които тъкмо излизали от опустошението на световна война и национална катастрофа.
Основавайки се на всичко добро, което гръцкото наследство предлагало, а също и на всяко модернизиращо влияние от голямата духовна традиция на Европа, което можело да оплоди духа им, младите от '30-те години показали пътя към обновлението на новогръцката нагласа.
Синхронизацията им с европейските течения на своето време и същевременно акцентът върху изцяло гръцкия характер на изкуството им, представляват основни елементи от техния подход.
"Европейското" и "гръцкото", два въпроса, неразривно свързани в случая на поколението, били разгледани от хората му не с термини на поляризация, а през речта на посредствеността.
Така те успяват да оставят на наследниците си съвременна национална идеология, която им помогнала да се освободят от интровертността и несигурността, показвайки едновременно начина на екстровертно и равноправно участие в европейското съществуване, което остава актуално и до ден днешен.
Гърци и европейци едновременно.
