Кокто възхищавал и обожавал Пиаф. Той е написал за нея два монолога "Духът на Марсилия" и "Хубавият неутрален". Във втория, Кокто се движи на ръба и анализира между "долния свят" и "нашия достойния свят".

В "Хубавият неутрален", той извлича всички чувства на една проститутка към нейния жиголо. Съществуване от онези, които имат нещастието да се родят в мизерия, съществуващи, загубени още от началото на живота си, които се захващат за един жиголо, за да могат да продължат да живеят. Всички нежни примитивни, страстни чувства на една загубена душа. От "серозната ни общество", което излива цялата си екзистенциална тревога и зависимост, в една друга загубена душа, която напълно не се интересува. Отхвърлената от обществото, избутана в блатото от лицемерието на това "достойно и сериозно общество".