Андреас Папандреу повлия на гръцкото общество, колкото малко нови политици, и остави за наследство политически маневри, които обикновено изненадваха врагове и приятели.

Елемент от личността му бяха непредвидимите му реакции на големите предизвикателства, пред които беше изправен. Също толкова непредсказуеми бяха и метаморфозите му от ляв либерал по време на американския си мандат в третия свят радикал, когато целеше премиерството, и след поемането на властта в управител на дълголетието на правителствата си.

Разбира се, сърцето на радикализма и отказа съществуваше в психиката му, която често беше разклащана от вътрешни бури. Но най-голям интерес от психичните му промени предизвикват умишлените му маневри. Тези маневри са част от социалния му радикализъм и от „харизмата“ му.

Андреас несъмнено беше нов опит за гръцките избиратели. Син на политически баща и образована майка, с отлични квалификации в САЩ и значителна кариера като икономист, той избра сътрудници, които, с малки изключения, не бяха в състояние да оспорят първенството му.

Урокът за бунта срещу баща си през 1965 година беше определящ за по-късните му планове. Уязвимият, между другото, психологически свят на Папандреу представляваше през цялата му кариера спирачка в постигането на спокойно частно живота.