Всичко започна с хелинистична бронзова глава, представяща бога Хипнос, която се намира в Британския музей. Евфросини Доксиади искаше да придаде съвременно съдържание на този далечен символ чрез своята живопис, създавайки девет изображения на Хипнос в модерни природни среди, вдъхновени от известни класически или римски скулптури, но със справка към древността: използването на тетрахромия, както се възприемаше тогава, с черно, бяло, охра и дълбоко червено, които пораждат безброй други цветове, хармонизиращи с човешкото тяло и средиземноморския пейзаж. Деветте произведения имат хомерови небеса, силна историчност и реализъм под сребриста светлина на сънищата, с цел да отклонят ума от еднородна и статична повърхност, от естетика без кръв. "Да възкресявам древни скулптури, да им дам плът и кръв, беше предизвикателство за мен, нещо, което дълго време се стремях да направя."

Художничката се обърна към Вангелис Хатзигианнидис, с когото беше сътрудничила, илюстрирайки неговите кратки разкази в "Естествени истории" (Родакио, 2006). Тя му поиска да пренесе нейните девет изображения в проза, преплитайки история.

С развитието на произведенията и разказа се роди разнообразно съучастие между художничката и писателя. И за да придружи изложбата в Атина Арт Хол, беше създадена тази книга, която, подобно на старите японски книги, се разгъва като акордеон и може да се чете от двете страни, започвайки от края към началото.

Искахме този изцяло гръцки продукт да стане износим с помощта на Ан Мари Стантън-Айф, която превежда двата романа на Вангелис Хатзигианнидис, "Четирите стени" (Родакио, 2000) и "Гостът" (Родакио, 2004), за издателството Марион Боярс в Лондон.